WWW.DISSERS.RU

БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА

   Добро пожаловать!

Pages:     | 1 |   ...   | 51 | 52 || 54 | 55 |   ...   | 81 |

Однако если раньше популяризаторскую книгу по истории надо было купить или одолжить (у приятеля или в библиотеке), то теперь достаточно подключиться к Интернету. Кроме того, раньше графоману надо было найти издателя, готового напечатать его опус (или же самому скопить на такое издание деньги), да вдобавок еще преодолеть цензуру, которая бывает не только политической, но еще и профессиональной (предварительное рецензирование). Теперь же он может без проблем вывесить плоды своего вдохновения в Сети, что запускает цепную реакцию: нелепость, будучи многократно повторенной, становится частью мифа – псевдознания. Конечно же, в Интернете можно обнаружить отсканированную (с санкции правообладателя, но чаще пиратскую) копию серьезного исследования, однако работы типа «Индоевропейского языка и индоевропейцев» Т. В. Гамкрелидзе и Вяч. Вс. Иванова тонут среди крестоносцев Батыев и графов Гомеров. У последних нет проблем со сканированием (FineReader с разгона распознает русский текст с редкими вкраплениями латиницы), да и сочиняются такие произведения не в пример быстрее, так как их авторам не нужно, как это делают специалисты по сравнительно-историческому языкознанию, опираясь на регулярные фонологические соответствия между языками, доказывать, например, что слова «голубь», «тесто» или «борозда» были заимствованы в славянские (и балтийские) языки из какого-то древнего не оставившего после себя ни письменных источников, ни живых потомков индоевропейского языка, а не были просто унаследованы общеславянским языком из праязыка индоевропейского. Достаточно объявить, как это делают С. Валянский и Д. Калюжный в «Другой истории России. От Европы до Монголии», что имя «Батый» происходит от русского слова «батя», то есть «отец», а «Золотая Орда» – это имеющий резиденцию в Праге (на набережной между Карловым мостом и зданием философского факультета Карлова университета) «Орден крестоносцев Красной Звезды», потому что «по золотому кресту, который ноСтарославянский и церковнославянский. История литературных языков сили благочинные, и получили эти крестоносцы на Руси название Золотого Ордена (Ордо по латыни, орда в старорусском произношении)».

Весьма показательными в этом плане представляются тексты известного отечественного фантаста А. Бушкова, который в последнее время позиционирует себя также и в качестве серьезного историка: в уже упоминавшемся книжном магазине «Молодая гвардия» у него есть персональная полка («А. Бушков») не только в разделе «Фантастика», но и в разделе «История».

По признанию самого А. Бушкова в одном из его многочисленных интервью, он, готовясь к написанию очередной книги по истории, месяца три роется в Интернете, собирает материал по заданной теме, а затем быстро пишет текст.

О том, что в результате получается, можно судить, например, по фрагменту «О Константине и Мефодии» одной из его книг (Бушков А. Россия, которой не было. Славянская книга проклятий. – М.: ЗАО ОЛМА Медиа Групп, 2009. – 576 с.) из его же серии «Россия, которой не было».

Доклад посвящен анализу данного фрагмента, а также возможным причинам появления этого и подобных текстов.

Татяна Илиева (София) Глотометрична характеристика на лексиката в Йоан-Екзарховия превод на Богословието Изследването представя опит за прилагане на статистическата методика при проучване на речниковия фонд на старобългарския език на базата на лексикалната система на отделни текстове – в случая Йоан-Екзарховия превод на Богословието (нататък ЙоЕБ). Този тип анализи в палеославистиката са слабо застъпени. Ето защо работата има за цел да даде сравнителен материал и за бъдещи подобни изследвания.

Наблюденията са извършени въз основа на индекса на словоформите и обратния речник към ЙоЕБ, изготвени от Р. Айцетмюлер и приложени към изданието на Л. Садник1.

За да бъде направен глотометричният профил на анализирания лексикален масив, се наложи да изработим допълнителен статистически апарат към ползваните лексикографски трудове и рангов списък на думите.

Словникът на ЙоЕБ наброява общо 3326 заглавни единици съответно в словоформи и 25250 словоупотреби. 1285 от лемите са съществителни (38,63%), 904 глаголи (27,17%), 686 прилагателни (20,62%)2, 20 числителни (0,6%). На Sadnik, L. Des hl. Johannes von Damaskus ”Ekqesij kribh j th j rqodou p…stewj in der bersetzung des Exarchen Johannes. T.II. Freiburg I. Br., 1981 (= Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes, T. V).

В числото на прилагателните са включени и адйективираните причастни форми, които не се съотнасят с определен глаголен инфинитив, от типа на H, H и др.

Отчитат се също и субстантивираните форми.

276 Старославянский и церковнославянский. История литературных языков речията в текста са 337 (10,13%), местоименията 45 (1,35%), а служебните думи – 48 (1,44%). От тях 17 са съюзите (0,51%), 16 предлозите (0,48%), 15 частиците (0,45%). Данните показват приблизително еднакви процентни съотношения между различните части на речта в ЙоЕБ, с речника на Садник-Айцетмюлер и други старобългарски текстове, на които са правени подобни изследвания1.

Лексиката с честота на употреба 1 в ЙоЕБ възлиза на 1638 единици (49,24%), с честота 2 – на 532 (16%), с честота 3 – на 268 (8,05%), с честота 4 – на (4,63%), с честота 5 – на 113 (3,4%). Относителният дял на единично употребените думи може да послужи като критерий за богатството на даден речник. От съпоставката с други старобългарски текстове се вижда, че процентният дял на еднократно използваните лексеми в ЙоЕБ е по-голям в сравнение с останалите текстове2.

Съществен елемент от статистическата характеристика на текста е т. нар. индекс на повторяемостта. Той се изчислява, като разделим общото количество словоупотреби на количеството лексеми в словника. За ЙоЕБ това е 25250 :

3326 = 7,593.

Направено бе проучване за отношението между количеството леми от дадена суфиксална лексико-семантическа група4 в ЙоЕБ и количеството всички техни словоупотреби в текста. С математически изчисления се установи каква част от текста, а също каква част от словника съответствува на отделните групи думи. Общият обем на съществителните, образувани посредством суфиксация в ЙоЕБ, е 2872, а броят на лемите е 798. При прилагателните тези стойности са съответно 2008 и 636.

Данните сочат, че най-многобройна е групата на отглаголните съществителни, образувани посредством формант -d, състояща се от 289 заглавни единици. В процентно отношение това съставлява 36,26%, т. е. над 1/3 от всички суфиксално образувани съществителни в ЙоЕБ. Следва суфикс -ъ за образуване на процесуални названия с 127 заглавни единици, което прави почти 16% от всички суфиксално произведени думи в изследвания словен масив. На трета позиция се нарежда групата отвлечени съществителни на -ьство. В нея влизат 109 леми или 13,55% от всички суфиксални съществителни в ЙоЕБ.

В процентно отношение спрямо общата сума употреби на съществителните от всички суфиксални лексико-семантични групи, застъпени в разглеждания текст, първо място отново заема формант -d, сборната честота на чийто де Правена е съпоставка със СловаКлОхр, ПрезвК и ЕзF.I.461.

В ХимнКлОхр този индекс е 45.8%, за СловаКлОхр – 43.7%, за ПрезвК – 46.8%, за ЕзF.461 – 38.22, а за Повесть вр. л. – 46.5% Изчислено е, че в СловаКлОхр този показател е 7.07, у ПрезвК – 7.48, в Мер. Праведн.

–7.25, в Повесть вр. л. – 10, а за ХимнКлОхр 6.94.

За термина «суфиксални лексико-семантически групи» вж. Цейтлин Р. М. Лексика древнеболгарских рукописей X–XI вв. София, 1986. С. 88.

Старославянский и церковнославянский. История литературных языков ривати (771) възлиза на 26.85%, т. е. повече от 1/4 от текстовото покритие на всички суфиксални производни в ЙоЕБ. Следва суфикс - с 608 употреби, което прави 21,17% или над 1/5 от текстовото покритие на всички суфиксални производни от тази категория думи в изследвания словен масив. На трето място пак е формантът - със 551 употреби (19,15% или малко под 1/5 от общата употребимост). В някои случаи се наблюдава чувствителна разлика между отделните показатели. Най-фрапантен случай представлява суфиксът -d. Поради сравнително малкия брой на единиците, които влизат в тази група, те покриват под 2.5% от словника. Тъй като обаче в нейния състав са някои от най-високо честотните думи в ЙоЕБ (ключови за конкретния текст или широко използваеми изобщо в речта), текстовото им покритие приближава 6% и изпреварва словообразувателни модели със значително повече представители (-/-d, -/-, -/-1).

Глотометричното изследване показва, че в ЙоЕБ най-многобройна е групата на прилагателните, образувани посредством формант -ьнъ, състояща се от 394 заглавни единици. В процентно отношение това съставлява почти 62%, т. е. близо 2/3 от всички суфиксално образувани прилагателни в анализирания текст. Далеч назад следва суфикс -/- за образуване на adjectiva relativa с 58 заглавни единици, което прави почти около 9% oт всички суфиксално произведени прилагателни в изследвания словен масив. На трета позиция се нарежда групата adjectiva verbalia на -. В нея влизат 30 леми или малко под 5% от всички суфиксални прилагателни в ЙоЕБ.

В процентно отношение спрямо общата сума употреби на прилагателните от всички суфиксални лексико-семантични групи, застъпени в разглеждания текст, първо място отново заема формант -, сборната честота на чийто деривати (1234) възлиза на 61,45%, т. е. приблизително 2/3 от текстовото покритие на всички суфиксални производни от тази категория думи в ЙоЕБ. Следва суфикс -jь/-ьjь с 210 употреби (128 от тях на прил. ), което прави 10,45% от текстовото покритие на всички суфиксални производни в изследвания словен масив. На трето място е формантът -/- със 131 употреби (6,52% от общата употребимост)1.

В ЙоЕБ са застъпени 22 префикса. Най-продуктивни са представките по-, 1- и -, а най-непродуктивни - -, - и -. При имената най-много префигирани основи очаквано се срещат при девербативите на -d и -.

Значителен брой са и отглаголните прилагателни с префигирани основи2.

Чуждата лексика възлиза на 7% от общото количество лексеми в ЙоЕБ, а сложните думи – на 3%.

За сравнение в ЕзF.I461 в челната тройка са - (38,5%), - (14,6%) и -j (13,8%).

Вж. Илиева Т. Словоуказатели към Книга на пророк Иезекиил по ръкопис F.I461 от РНБ, машинопис.

Подобна е картината в Ез.F.I.461. Вж. Илиева Т. Цит. съч.

278 Старославянский и церковнославянский. История литературных языков В резултат на глотометричното изследване могат да се направят следните изводи:

Групата най-високочестотна лексика в ЙоЕБ включва в себе си най-употребимите думи изобщо в старобългарските текстове, както и характерния за екзегетическата литература словен арсенал.

Големият брой единично употребени думи разкрива тънкия езиков усет на автора, умението му да използва словното богатство на българската реч, творчески да допринася за усъвършенстването на книжовния език.

Сравнението на разнородни по стил и жанр текстове показва, че разпределението по части на речта е изключително стабилна характеристика на текста и може да се определи като закономерно1. Оттук следва, че известните отклонения, които се наблюдават в отделните текстове (например, по-големият брой глаголи при ПрезвК или по-високият процент прилагателни в ХимнКлОхр2) могат да се приемат за индикатор на отделен жанр или индивидуален стил.

Данните показват, че в ЙоЕБ са застъпени над 60 словообразувателни модела съществителни, обединени от определен формант, отнасящ се към категориите имена на лица, действия, качества и свойства. Адйективните модели са повече от 403. Оттук се вижда, че езикът на ЙоЕБ се характеризира с огромно разнообразие на словообразувателни средства. Съпоставката с ЕзF.I.4614 констатира не само количествен превес на прилагателните в ЙоЕБ като процентен дял от речника (21.15% : 16.33%)5, но и качествен, изразяващ се в по-голямото богатството от деривационни модели, както субстантивни, така и адйективни. Като особено продуктивни се открояват суфиксите -d, - и - при съществителните, и -ьнъ при прилагателните, които дават много производни и дублират в словообразувателно отношение голяма част от останалите синонимни форманти6.

Тези наклонности са напълно в унисон със съвременните тенденции, характеризиращи книжовната продукция на Двете културни средища на Първото Бъл Срв. и изводите на Искра Христова за разпределението по части на речта в СловаКлОхр в Речник на словата на Климент Охридски, с. 15–16.

Вж. Илиева Т. Лексиката в химнографското творчество на Климент Охридски – глотометричен профил. Доклад от Националната конференция по случай 1100 години от смъртта на Наум Охридски, проведена в София на 24 и 25 май 2010 г.

Съпоставката показва че в ЕзF.I.461 са застъпени над 50 словообразувателни модела съществителни, а адйективните модели са повече от 30. Вж. Илиева Т. Словоуказатели...

Тасева Л., Йовчева М. Книга на пророк Иезекиил с тълкования / Подбор на гръцкия текст Татяна Илиева. (= Старобългарският превод на Стария завет. Под общата редакция и с въведение от Светлина Николова. Т. 2). София, 2003.

Вж. Илиева Т. Лексиката в химнографското творчество на Климент Охридски – глотометричен профил.

Вж. още данните, приведени у Vondrk V. O mluv Jana Exarcha bulharskho. Pspvek k djinm cirkevn slovantiny. Praha, 1896. P. 36; Славова Т. За протографа на Тълковната Палея // Palaeobulgarica 15. 1991, 3. S. 57–69; Мострова Т. Nomina agentis в «Шестоднева» на Иоан Екзарх в съпоставка със старобългарските паметници // Български език XXXIII (1983). Кн. 2.

С. 106.

Старославянский и церковнославянский. История литературных языков гарско царство – Преславското и Охридското1. Аналогични данни с тези от други старобългарски паметници предоставя ЙоЕБ и за разпространението на префиксалните модели, както и за деривацията на думите с отрицание. При всички случаи лексикалните неологизми на книжовника, засягащи предимно композицията и суфиксацията, спазват традициите на словообразувателните модели, познати ни още от КСП. Значително по-високият процент двукоренни думи в ЙоЕБ спрямо ЕзF.I.461 е обясним с особеностите на стила на автора.

Всички изнесени факти за пореден път по неоспорим начин доказват единството на българския език през периода X–XI в. в двата книжовни центъра – Охрид и Преслав – и не оставят никакво съмнение за неговата народностна принадлежност.

В. В. Каверина (Москва) Церковнославянские традиции в орфографии «Ведомостей» эпохи Петра I (адъективные флексии Р.-В. п. м. и ср. р.) В петровских «Ведомостях» 1703-1727 гг. сталкиваются три вида различных в своем генезисе окончаний: 1) после твердых основ -аго, после мягких – -яго; 2) после твердых – -ого, после мягких – -его; 3) после твердых – -ово (-ова), после мягких – -ево (-ева).

Pages:     | 1 |   ...   | 51 | 52 || 54 | 55 |   ...   | 81 |



© 2011 www.dissers.ru - «Бесплатная электронная библиотека»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.