WWW.DISSERS.RU

БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА

   Добро пожаловать!

Pages:     | 1 |   ...   | 30 | 31 || 33 | 34 |   ...   | 81 |

И тут подъехал большой-пребольшой трак и остановился недалеко от ворот, тихо работая двигателем (Успенский 2005: 253).

Словообразовательными средствами, служащими для экспликации данного вида оценки, являются: аффиксация, окказиональное словообразование, редупликация. Наблюдается низкая частотность лексики, в которой количественная оценка выражается посредством деривации.

Лексика. Лексическая семантика. Лексикография. Фразеология Голуб 2001 – Голуб И. Б. Стилистика русского языка. [3-е изд., испр.]. М., 2001.

Космеда 2000 – Космеда Т. А. Аксіологічні аспекти прагмалінгвістики: формування і розвиток категорії оцінки. Львів, 2000.

Остер 2005 – Остер Г. Б. Собрание сочинений в 3 т. Т. 1. Сказочные истории. М., 2005.

Папина 2002 – Папина А. Ф. Текст: его единицы и глобальные категории: учебник для студентов – журналистов и филологов. М., 2002.

Успенский 1987 – Успенский Э. Н. Дядя Федор, пес и кот: повесть-сказка. Киев, 1987.

Успенский 2002 – Успенский Э. Н. Сказочные повести и рассказы. Новые порядки в Простоквашино. Балашиха, 2002.

Успенский 2004 – Успенский Э. Н. Сказочные повести. М., 2004.

Успенский 2005 – Успенский Э. Н. Крокодил Гена, Чебурашка и другие: Шесть историй.

М., 2005.

Amir Kapetanovi (Zagreb) Naela i problemi u izradbi rjenika starohrvatskoga jezika U Institutu za hrvatski jezik i jezikoslovlje u Zagrebu priprema se Rjenik starohrvatskoga jezika i ujedno raunalni Korpus starohrvatskoga jezika, utemeljen na pisanim vrelima koji su nastali od XI. do XV. stoljea. U Zagrebu se (u Staroslavenskom institutu) desetljeima izrauje jo jedan povijesni rjenik (Rjenik crkvenoslavenskoga knjievnog jezika hrvatske redakcije), ali se pisani izvori za izradbu tih dvaju rjenika uglavnom ne poklapaju, iako je rije o tekstovima koji potjeu iz istoga razdoblja (srednji vijek). Zamisao o Rjeniku starohrvatskoga jezika potjee iz ranih 90-ih godina 20. stoljea, ali tek je 1998. dr. Dragica Mali objavila skicu za njegovu izradu i 2001. detaljniji nacrt s popisom izvora i pravilima leksikografske obrade u knjiici Nacrt za Hrvatski rjenik do Marulia i njegovih suvremenika. Od 2007. godine A. Kapetanovi, kao voditelj projekta, zajedno sa suradnicima otpoeo je organizirano prikupljati i provjeravati vrela za taj rjenik kao i raunalno pripremati prikupljenu grau za leksikografsku obradbu. Od 2007. godine do 2009. prikupljeni su, tekstoloki provjereni i raunalno itljivi svi danas dostupni starohrvatski pjesniki tekstovi (53 teksta u brojnim varijantama). Tako je dovrena priprema prve od est sastavnica raunalnoga korpusa starohrvatskoga jezika, a tekstovi koji ine tu sastavnicu predstavljeni su javnosti 2010. godine u kritikom izdanju Hrvatsko srednjovjekovno pjesnitvo. Glavni problem koji prati pripremu i izradbu rjenika, osim nedostatka financijskih sredstava i ljudskih resursa (iskusnih medievistaleksikografa), davno je uoen, a to su loa i po tekstolokim principima neusklaena izdanja starohrvatskih tekstova (dio grae nije do sada uope publiciran). Osim toga, tu su problemi ureivanja starih tekstova u elektronikom obliku za raunalni korpus (XML, TEI standard). U prilogu emo iznijeti glavna naela i detaljnije emo izloiti uoene probleme i probleme koje oekujemo u trima glavnim etapama rada u izradbi rjenika: tekstolokoj, raunalnolingvistikoj i leksikografskoj.

168 Лексика. Лексическая семантика. Лексикография. Фразеология Мария Китанова-Маркова (София) Създаване на съпоставителен тематичен етнолингвистичен речник на славянските и балканските народи Етнолингвистиката или антропологичната лингвистика е лингвистика, която се занимава с изучаване на връзките между езика и културата. В последно време етнолингвистичната лексикография се развива като неин самостоятелен клон. Тя се занимава със събирането, осмислянето и класификацията на етнокултурната лексика. Едни от най-представителните трудове в тази посока са издаденият в Москва речник «Славянские древности» т. 1 (А–Г), 1995, т. 2 (Д–К), 1999, т. 3 (К–П), 2004, т. 4 (П–С), 2009 и Sownik stereotypw i symboli ludowych (SSSL), издаван в Люблин под редакцията и ръководството на проф. Йежи Бартмински.

Разбира се етнографските, фолклорните и диалектоложки проучвания в голяма степен съдържат набора от елементи на етнокултурната традиция. Но етнолингвистичният поглед дава възможност този тип лексика да бъде обяснена не само като факт на езика. За етнографа етнокултурната лексика има само спомагателно значение като средство за отделяне и фиксиране на функционално релевантните елементи в обредността и вярванията. Връзката между културните термини и етнографските факти има значение само за етнолингвистите. Особената роля на терминологията на народната култура се определя от факта, че тя едновременно принадлежи и на езика, и на културата. Системното и представяне и изучаване може да стане само от етнолингвистична позиция, защото само езикът може адекватно да предава всеки културен код и да го описва в неговата цялост. Като даваме описание на отделни обредни действия, предмети, лица, места и т. н., те стават средство за интерпретация на друг вид текст.

В този речник представянето на културната терминология не се подменя с анализ на връзките, които реално съществуват извън езиковата действителност в културната традиция, защото противното би дало етнографски характер на труда. В процеса на работата авторският колектив стигна до извода, че е най полезно огромният лексикален материал да бъде оформен като корпус (справочник) на духовната култура на славянските и балканските народи в цялата им етническа и езикова територия. Корпус на народните термини, свързани със славянските и балканските обреди, обичаи и вярвания със заглавие «Език. Етнос. Култура». Този корпус би представлявал опит да се реконструира традиционната картина за света на съседните народи – славянски и балкански в синхронен аспект. Целта е да бъдат представени термините на духовната народна културна традиция. Народната култура представлява самостоятелна ценност и заслужава специално проучване.

Корпусът (енциклопедичният речник) ще бъде адресиран към всички, които се интересуват от народната традиция, към интересуващите се от езика и кул Лексика. Лексическая семантика. Лексикография. Фразеология турата въобще, от народната култура. Той ще бъде интересен и за преподаватели и студенти, преподаващи и изучаващи културното наследство по региони.

І. Структура на речника Посоченият енциклопедичен речник се отличава като замисъл и структура и от двата цитирани речника, но и той като тях има интердисциплинарен характер.

Основна лексикална единица е диалектната дума или словосъчетание, народен термин, свързан с духовната културна традиция. Лексиката е подредена тематично, а вътре в тематичните речници – по азбучен ред, тъй като тематичният принцип изисква подреждане на названията според йерархията на самите елементи на културния фрагмент.

Представена е и общоупотребима лексика, при която се наблюдава терминологизация. В обикновената си употреба думата запазва своята многозначност, но като название на определен културен елемент, тя е по своему еднозначна и лишена от експресивност. В този смисъл лексиката е отбелязана само с етнокултурната си семантика.

ІІ. Словник и подбор на думите Подборът на лексиката е извършен по следните теми: Календарна обредност, Семейна обредност (раждане, сватба, погребение), Роднинска терминология, Народно право, Митология. Това включва обредни предмети, обредни лица, обредни действия, обредни места, митологични същества, евфемизми, някои табу. Растения и животни са включени само, ако имат отношение към определена обредност. Роднинската терминология е представена подробно. Тя е пряко свързана със семейната обредност и е съществена част от българската културна традиция.

ІІІ. Структура на речниковата статия Думата заглавка е диалектна дума или словосъчетание, народен термин в регистрирана форма. Поради многото семантични еквиваленти, които съществуват, сме взели решение да изберем думата, която е най-близка до книжовната, ако има такава, или най-разпространената и ясна от диалектите.

Структурата на самото тълкуване не се ограничава само до класическия модел на дефиниция, а характеризира термините в тяхното формално, функционално и семантичното отношение към съответния фрагмент на народната култура.

Речниковата статия има следната структура: заглавка ~ тълкуване ~ (разпространение или източник); ~ семантични еквиваленти след «др. названия:» – без разпространение. В азбучната структура те фигурират като отделна заглавка с разпространение, но без тълкуване, а с препратка към вече изтълкувания семантичен еквивалент. По същия начин е разрешен въпросът и със словообразувателните варианти. Не се предвижда илюстративен материал поради енциклопедичния характер на справочника. Енциклопедичната информация е в края на речниковата статия след знак *. Глаголите от свършен и несвършен вид са поставени по азбучен ред. Различните термини, които се отбелязват с една и съща лексикална единица са отграничени с индекс 1, 2 и т. н., например:

170 Лексика. Лексическая семантика. Лексикография. Фразеология Пеперда1 – Обред за предизвикване на дъжд, който се прави по време на суша (Източна и Западна България), Пеперга (Дупница, Панагюрище, Струга, Хасковско), Пемперга (Западна България), Пеперлю га (Ивайловградско), Пяпярда (Преславско). Др. названия: Вй Ггу, Вй Дудла, Ой Люле, Росомнка.

*Обредът не е с фиксирана дата. Изпълнява се по време на суша през пролетта или лятото.

Пеперда2 – Главно действащо лице в обреда Пеперуда (Източна България), Пемперга (Западна България), Пеперлю га (Ивайловградско), Пяпярда (Преславско). Др. названия: Ддола, Додоля рка, Кукаля, Росомнка, Ци ганка.

*Главното обредно лице в обреда е момиче, обикновено сираче. В някои краища на българската езикова територия може да бъде първо или последно дете в семейството. Задължително условие е да бъде полово чисто. Пеперудата е облечена с риза, отрупана със зеленина и с разпусната коса. Чрез имитативна магия се цели предизвикване на дъжд.

Вй Гу гу – вж. Пеперуда1 (Одринско, Мала Азия).

Ддола – вж. Пеперуда2 (Свищовско).

Следва подреждането на материала от следващия език.

Подреждането на материала по подобен начин наричаме матрично. То е свързано с предположението, че всяка когнитивна картина на света е изразена чрез езикова картина на света като тези картини взаимно се пресичат. Важно в случая е, че матричното разположение може да послужи като своеобразна основа (tertium comparationis) за съпоставително представяне на съответните тематични полета на родствени или съседни езици.

Основният въпрос е как да бъда изработена самата матрица, за да отговаря по-добре на изискванията за съпоставително представяне на материала. Тя може да бъде изработена на базата на предварителен анализ и обобщение на езиковия материал или на базата на анализ на етнографски източници, при които се изработва матрица на значенията. Получената тематична езикова картина в случая може да послужи като синтетичен лингвокултурен катализатор, а матрицата създава възможност за непрекъснато допълване на материала и за изготвяне на съпоставителни речници на определени фрагменти, например руски, български, сръбски, полски, чешки.

ІV. Транскрипция.

Не се използва фонетична транскрипция, но се поставя ударение там, където то е регистрирано.

V. Източници.

Документацията, на която ще се опира речникът са публикувани писмени източници, материали от архиви (диалектни, етнографски, фолклорни), материал, събран на терен.

VІ. География.

Географията на речника обхваща езиковата територия на съответните езици, които се съпоставят. Тук господстващ е принципът на историзма. Речникът Лексика. Лексическая семантика. Лексикография. Фразеология се стреми да отрази историческата обоснованост на спецификата на всяка националната традиция.

VІІ. Библиография.

В речниковите статии се отбелязва географското разпространение. Там, където то липсва, отбелязваме източника на материала. Цялата библиография е изнесена в края на Речника по азбучен ред.

VІІІ. Подреждане на корпуса.

Подреждането на корпуса може да бъде от типа на двуезичните речници.

Това би дало възможност за едно непрекъснато допълване с друг език.

Речникът ще бъде диалектен по своя материал, тълковен по вид, по характера на информация – енциклопедичен, а по своята същност – съпоставителен и етнолингвистичен.

В. Ф. Коннова (Оксфорд) Семантика свидетельств иностранных источников в русских исторических словарях 1. Изданные в последние десятилетия двуязычные словари и разговорники ХVI–ХVII вв. расширили документальную основу русских исторических словарей, прежде всего в области ежедневной разговорной лексики. Наиболее важные и обширные из них: «Русско-английский словарь-дневник Ричарда Джемса», изданный Б. А. Лариным в 1959 г. (Сл. Джемса, здесь и далее сокращения, принятые в «Словаре русского языка ХI–ХVII вв.» [СлРЯ]), «Тnnies Fenne's Low German Manual of Spoken Russian Pskov 1604», vol. I–IV, 1961– 1986 (Псков.разгов.), «Ein Rusch Boeck...» Ein Russisch-Deutsches anonymes Wrter- and Gesprchbuch aus dem XVI. Jahrhundert, 1994 (Рус.-нем. словарь1 ), «Einn Russisch Buch» Thomasa Schrouego. Sownik i rozmwki rosyjsko-niemieckie, 1997 (Сл. Шрове), «A Dictionairie of the Vulgar Russe Tongue. Attributed to Mark Ridley», 1996 (Сл. Ридлея). Более ранние издания использовались с первых выпусков СлРЯ, хотя можно заметить, что весьма ограниченно, Рус.-нем.

словарь1 и Сл.Шрове – начиная с вып. 24, а Сл.Ридлея – с вып. 28. Все эти источники вошли в список «Словаря обиходного русского языка Московской Руси ХVI–ХVII веков» (СОРЯ), хотя Сл. Ридлея только в вып. 2. «Псковский областной словарь», издающийся с 1967 г., в конце словарных статей приводит исторические данные, в том числе Псков.разгов.

2. О значении свидетельств иностранцев говорит тот факт, что и в СлРЯ, и в СОРЯ имеются случаи, когда форма слова и/или его значение документированы единственным примером из иностранного источника, например, СОРЯ 2: весный ‘тяжелый’ (Сл. Ридлея 82), Сл. РЯ 28: 30 статокъ2 ‘остаток’ (Сл. Ридлея 392), Сл. РЯ 28:36 стачати ‘сшить, стачать’ (Сл. Ридлея 392). Таких случаев 172 Лексика. Лексическая семантика. Лексикография. Фразеология может и должно быть больше, что несомненно найдет отражение в будущих выпусках СлРЯ и СОРЯ, а также в планируемых дополнениях к первым томам СлРЯ.

В настоящем сообщении вопрос о семантическом аспекте иностранных свидетельств о русском языке ХVI–ХVII вв. рассматривается в основном на материале английских источников, т. е. Сл. Джемса и Сл. Ридлея.

Pages:     | 1 |   ...   | 30 | 31 || 33 | 34 |   ...   | 81 |



© 2011 www.dissers.ru - «Бесплатная электронная библиотека»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.