WWW.DISSERS.RU

БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА

   Добро пожаловать!

Pages:     | 1 ||

Видове SU-ОТ хабитати SU-ОТ - SU-ПГ SU-ПГ 52.6% - R-ОТХ R-ОТХ 61.5% 60% - R-ПХ R-ПХ 66.7% 57.1% 66.6% - R-ПД R-ПД 36.4% 33.3% 66.6% 61.5% - R-ИГ R-ИГ 36.4% 33.3% 33.3% 15.5% 40% - R-ШГНП R-ШГНП 61.5% 70% 71.4% 40% 50% 50% - R-ШГХП R-ШГХП 52.2% 33.3% 41.7% 48% 27.3% 36.4% 58.3% - R-ВШГ R-ВШГ 45.5% 55.2% 43.5% 25% 28.6% 47.6% 47% 78.8% - R-КХ R-КХ 12.5% 43.5% 35.3% 22.2% 26.7% 40% 35.3% 44.4% 61.5% СУХОЗЕМНИТЕ ОХЛЮВИ … Ch. bicallosa, B. urbanskii, H. lucorum, L. girva и M. cartusiana-complex, а към втората – E. montana, D. reticulatum, H. pomatia и M. incarnatus.

Като типичен ксерофил в ПП „Сините камъни“ е установен X. obvia. C.

vindobonensis според някой автори (DEDOV, 2000; ХУБЕНОВ, 2005) също се отнася към групата на типичните ксерофили, разпространени във варовикови местообитания. Ние също регистрирахме вида в хабитати с типичен ксерофитен характер, но се придържаме към становището на ДАМЯНОВ & ЛИХАРЕВ (1975), според които C. vindobonensis е ксеромезофил.

Таблица 4. Екологични особености и консервационно значение на установените видове охлюви в ПП „Сините камъни“ през 2007г. (по DEDOV, 1998 и ХУБЕНОВ, 2005).

Видове Екологични особености Консервационно значение Pomatias elegans Сухоземен, мезофил, калцифил Национално значение Vallonia pulchella Сухоземен, еврибионт, мезофил Ena montana Сухоземен, мезофил-хигрофил Zebrina detrita Сухоземен, калцифил, ксерофил Европейско значение Pseudochondrula seductilis Сухоземен, мезофил, калцифил Chondrula bicallosa RARE Сухоземен, мезофил-ксерофил Национално значение Balea biplicata Сухоземен, мезофил Bulgarica urbanskii BGE Сухоземен, мезофил-ксерофил Световно значение Vitrea neglecta BGE Сухоземен, мезофил BGE Oxycilus urbanskii TRL Сухоземен, мезофил, троглофил Национално значение Zonitoides nitidus Сухоземен, хидрофил-хигрофил Limax maximus Сухоземен, мезофил Limax flavus TRL Сухоземен, мезофил Национално значение Lehmannia nyctelia Сухоземен, мезофил Deroceras reticulatum Сухоземен, мезофил-хигрофил Cepaea vindobonensis Сухоземен, ксерофил Helix lucorum Сухоземен, ксерофил-мезофил Европейско значение Helix pomatia Сухоземен, мезофил-хигрофил BERN, ESC, BC-3, HD, CORINE Helix figulina TRL Сухоземен, мезофил Национално значение Lindholmiola girva Сухоземен, ксерофил-мезофил Европейско значение Xerolenta obvia Сухоземен, ксерофил Европейско значение Monacha cartusianaСухоземен, ксерофил-мезофил complex Monachoides incarnatus Сухоземен, мезофил-хигрофил Използвани съкращения: BERN – Конвенция за опазване на дивата природа и природните местообитания в Европа; ESC – Red List – Европейски червен списък на глобално застрашените животни и растения; BC (Bern Convention) - Конвенция за опазване на дивата природа и природните местообитания в Европа, HD – Директива за хабитатите; CORINE – Списък на застрашените безгръбначни на проекта CORINE biotopes – по Хубенов (2005).

TRL – терциерен реликт; BGE – български ендемит; RARE – рядък вид с ниско обилие, по Dedov (1998) Диян М. Георгиев По отношение на консервационната стойност, малакофауната на парка показва значително разнообразие. От регистрираните в природен парк „Сините камъни“ 23 вида сухоземни охлюви, 12 имат статут на консервационно значими таксони. Пет вида охлюви са с национално значение – P. elegans, Ch. bicallosa, O. urbanski, L. flavus и H. figulina. Ch. bicallosa e рядък за нашата фауна, а O.

urbanski, L. flavus и H. figulina са терциерни реликти. Четири вида Z. detrita, H.

lucorum, L. girva и Xerolenta obvia са с европейско значение, а два– B. urbanski и V. neglecta (български ендемити) със значение за световното природно наследство.

Настоящото проучване беше осъществено за един кратък период от време през 2007г. В рамките на един вегетационен сезон, не беше възможно да се обхванат всички разнообразни местообитания, които предлага парка, поради което предполагаме, че видовете охлюви са много повече от тук разгледаните.

БЛАГОДАРНОСТИ Благодаря на Дирекцията на ПП „Сините камъни“ и лично на инж.

ИВАНОВ за отзивчивостта и помощта при решаването на административни въпроси. За приятелското отношетие и помощта при определяне на проучваните маршрути, за ценните съвети и разбиране сърдечно благодаря на гжа Емилия Боева.

Настоящото проучване е финансирано от „Българска Фондация Биоразнообразие“ по конкурс за финансиране на студентски дипломни работи (2006) в областта на опазване на биологичното разнообразие и управление на защитените територии.

ИЗВОДИ 1. Между малакофауната на околоградската и извън градска зони на ПП „Сините камъни“ съществува висок индекс на сходство (78%).

2. Най-голяма застъпеност в проучените територии имат ксерофилни видове със средиземноморски произход.

3. От регистрираните в природен парк „Сините камъни“ 23 вида охлюви, 12 имат статут на консервационно значими таксони.

СУХОЗЕМНИТЕ ОХЛЮВИ … ЛИТЕРАТУРА БОЕВА Е. 2006. Природан парк „Сините камъни“. Дивна, вълшебна синя планина. „АРТ МИГ“ ООД, 116 с.

БОНДЕВ ИВ. 2002. Геоботаническо райониране. В: География на България. Физическа и социално-икономическа география. Фар КОМ, Географически институт при БАН.

ГЕОРГИЕВ Д., КОЛЕВА, К. 2008. Особености на малакофауната на ПП „Сините камъни“. Екология и бъдеще VII № 3. 43-49.

ДАМЯНОВ С., ЛИХАРЕВ И. 1975. Фауна на България. Том 4. Сухоземни охлюви. София, Издателство на БАН, 4, с. 1, 501 с.

ДЕДОВ И. 2002. Влияние на урбанизацията върху фауната и съобществата на сухоземните охлюви (Gastropoda, Mollusca) в град София.

Автореферат – ЦЛОЕ-БАН, 44с.

ИРИКОВ А., ГЕОРГИЕВ Д. 2002. Видов състав, хабитатно разпределение, зоогеографска структура и произход на малакофауната на град Стара Загора.

Научни трудове – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, 38, 6, 5-16.

ПЛАН за управление на ПП „Сините камъни“ 2003. МЗГ Агролеспроект ЕООД, София, 350 с.

СТОЕВА М., СТОЙЧЕВ, Г., МЛАДЕНОВ, Р., ГРОЗЕВА, Н., ХРИСТОВА, К., ВЕЛИЧКОВА, К., ГЕОРГИЕВА, М., ВЪЛКОВА, М. 2004. Биологично разнообразие в ПП „Сините камъни“. Флора, Гъби, Растителност и местообитания. СД „Контраст“ – Богомилово, СТЕФАНОВ П. 2002. Релеф. В: География на България. Физическа и социално-икономическа география. Фар КОМ, Географически институт при БАН.

ХУБЕНОВ З. 2005. Малакофаунистично разнообразие на България. В:

Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. Балгарска платформа за биоразнообразие. Дракон, София, 199-246.

DEDOV I. 1998. Annotated check-list of the Bulgarian terrestrial snails (Mollusca, Gastropoda). Linzer Biol. beitr., 30, 2, 745-765.

DEDOV I., PENEV, L. 2000. Species composition and origins of the terrestrial gastropod fauna of Sofia City, Bulgaria. Ruthenica, 10 (2) 121-131.

DEDOV I., NEUBERT, E. 2006. Description of new species of Clausiliidae from the Eastern Rhodopes Mountains, Bulgaria. Arch. Molluskenkunde, 135 (1) 73-79.

DEDOV I., SUBAI, P. (2006. Description of new species of Cattania Brusina from the Eastern Rhodopes, Bulgaria. (Gastropoda: Pulmonata: Helicidae: Ariantinae).

Arch. Molluskenkunde, 135 (2) 225-230.

DELTSHEV C., S. ANDREEV, G. BLAGOEV, V. GOLEMANSKY, G. MILOJKOVA, V.

PENEVA, D. DOBREV, M. TODOROV, Z. HUBENOV. 1998. Invertebrates (Non-Insecta in Bulgaria. 1998. Bulgaria’s Biological Diversity: Conservation Status and Needs Assessment, Volumes I and II, C. Meine (ed.), Washington, Biodiversity Support Program, 109-161.

GEORGIEV D. 2005a. Species diversity and habitat distribution of the malakofauna (Mollusca: Bivalvia, GASTROPODA) of Surnena Sredna Gora Диян М. Георгиев Mountain (Southern Bulgaria). Proceedings of the Balkan Scientific conference of biology in Plovdiv (Bulgaria) from 19 th till 21 st of may 2005. (eds B. Gruev, M.

Nikolova and A. Donev), p. 428-435.

GEORGIEV D. 2005b. The mollusks (Mollusca: Gastropoda et Bivalvia) of Sakar mountain (Southern Bulgaria). Научни трудове – Биология, ПУ „ Паисий Хилендарски“ 41:5-GUEORGUIEV V., BERON, P. 1962.. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie.

– Annale de Speleology., Tolouse, 17 (2/3): 285-441.

IRIKOV A., GEORGIEV, D., RIEDEL, A. 2004. A new species of the genus Vitrea Fitzinger, 1833 from Bulgaria (Gastropoda: Pulmonata: Zonitidae). Folia Malacologica, 12 (2): 79-81.

IRIKOV A., GEORGIEV, D. 2008. The New Zealand Mud Snail Potamopyrgus antipodarum(Gastropoda: Prosobranchia) – a New Invader Species in the Bulgarian Fauna. ogica Bolgarica : WIKTOR A. 1983. The slugs of Bulgaria (Arionidae, Limacidae, Agriolimacidae and Milacidae). Аnnales zoologici, Warszawa, 37, 71-206.

KERNEY M., CAMERON, R., RILEY, G. 1996. Collins Field Guide & Land snails of Britain North-West Europe. Harper Collins Publishers, 288 p.

THE TERRESTRIAL SNAILS IN NP “SINITE KAMANI” – HABITAT DISTRIBUTION AND CONSERVATION SIGNIFICANCE Dian M. Georgiev Thracvian University, Agricultural faculty, Department of Biology and Aquaculture, Stara Zagora, E-mail: mihaylov@uni-sz.bg (Summary) The species composition and the habitat distribution of the terrestrial snails in Nature Park “Sinite kamani” is studied during the period march-november 2007. The recorded snails in the park represent 9.7% of the known species for Bulgaria - species. The majority of them are recorded from the decideous forests of the hilly undermountain region (17 species, 74%), followed by the broadleaf forests in the high parts of the park (16 species, 70%) and the riparian habitats (10 species, 43%). From the registered trrestrial snails in Nature Park “Sinite kamani”, 12 has e conservation significant status.

Pages:     | 1 ||



© 2011 www.dissers.ru - «Бесплатная электронная библиотека»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.