WWW.DISSERS.RU

БЕСПЛАТНАЯ ЭЛЕКТРОННАЯ БИБЛИОТЕКА

   Добро пожаловать!

Pages:     || 2 |
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ЕКОЛОГИЯ (СБОРНИК С ДОКЛАДИ) Ред. Илиана Г. Велчева, Ангел Г. Цеков Пловдив, 1ви ноември 2008 стр. 136-146 PROCEEDINGS OF THE ANNIVERSARY SCIENTIFIC CONFERENCE OF ECOLOGY Eds. Iliana G. Velcheva, Angel G. Tsekov Plovdiv, November 1st 2008 p. 136-146 СУХОЗЕМНИТЕ ОХЛЮВИ В ПП „СИНИТЕ КАМЪНИ“ – ХАБИТАТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И КОНСЕРВАЦИОННА ЗНАЧИМОСТ Диян М. Георгиев Тракийски университет, Аграрен факултет, Катедра „Биология и аквакултура“ Стара Загора, E-mail: mihaylov@uni-sz.bg Abstract. The species composition and the habitat distribution of the terrestrial snails in Nature Park “Sinite kamani” is studied during the period marchnovember 2007. The recorded snails in the park represent 9.7% of the known species for Bulgaria – 236 species. The majority of them are recorded from the decideous forests of the hilly undermountain region (17 species, 74%), followed by the broadleaf forests in the high parts of the park (16 species, 70%) and the riparian habitats (10 species, 43%). From the registered trrestrial snails in Nature Park “Sinite kamani”, 12 has e conservation significant status.

Key words: terrestrial snails, habitat distribution, conservation significance.

ВЪВЕДЕНИЕ Проучванията върху българските мекотели започват преди повече от 170 години, а резултатите от тях са обобщени в над 600 публикации (ХУБЕНОВ, 2005). Според авторът, преобладават публикации за сухоземни охлюви и сравнително по-малко са разработките за сладководни и морски мекотели.

Интересът към сухоземните охлюви може би е породен от факта, че те са многобройни като видове и индивиди, обитават различни екологични ниши и заемат различни нива в хранителните вериги на сушата (ПАСТЕРНАК, 1988, ЦИТАТ ПО ДЕДОВ, 2002). Проучванията върху българските планински мекотели са протичали в различни периоди и в различни части на планинските системи.

Планините предизвикват интерес с разнообразните местообитания, които предлагат, географското положение, надморска височина и слаба проученост (ХУБЕНОВ, 2005). За това са показателни резултатите публикувани в последните няколко години от DEDOV & NEUBERT (2006); DEDOV & SUBAI (2006); GEORGIEV (2005A); GEORGIEV (2005B), IRIKOV et al. (2004); IRIKOV & GEORGIEV (2008) и др.

Природен парк „Сините камъни“ е разположен по южните склонове на Сливенския балкан в Източната Стара Планина (СТЕФАНОВ, 2002). Заема площ СУХОЗЕМНИТЕ ОХЛЮВИ … от 11.308.8 хектара и е естествен, неповторим декор на град Сливен.

Кварцпорфирите на скалния комплекс „Сините камъни“ придават неповторимо, мистично синкаво-виолетово сияние на планината при залез слънце, което е дало името на парка (СТОЕВА и др., 2004).

Климатичните влияния, денивелацията в надморската височина, силно пресечният релеф, разнообразието от почви и подпочвени скали и дълга геоложка история са предпоставка за голямо биологично рознообразие на Сливенски район. До момента от ПП „Сините камъни“ са описани много висши растения, гъби, растителни съобщества и местообитания; голям брой пеперуди и гръбначни животни, докато данните за разнообразието от мекотели са доста оскъдни. От района са съобщени само 8 вида сухоземни охлюви от DELTSHEV et al. (1998) и GUERRGUIEV & BERON (1962), които са вписани в Плана за управление на парка.

Целта на настоящата разработка е да се добави нова информация за видовият състав, хабитатното разпределение и консервационна значимост на малакофауната на ПП „Сините камъни“.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ В ПП „Сините камъни“ са обособени два климатични района:

Полупланински, обхваща ниските части и полите в южните склонове с надморска височина от 260 до 450 м. и планински – характерен за високите части на парка с над 800 метра.

Според геоботаническото райониране на Бондев (2002) ПП „Сините камъни“ се отнася към Котленско-Сливенски район на Котленско-Преславски окръг в Илирийската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област. Оформени са два основни типа почви – канелени горски и кафяви горски (БОЕВА, 2006).

В тревистите съобщества на парка преобладават – A. capilaris, Ch. gryllu, F. vallesiaca, K. gracilis, D. glomerata, A. ischaemum, S. latifolia и др.; в низините извън поречията на реките с надморска височина до 500 м - издънкови чисти и смесени насаждения от Q. conferta, Q. cerris, Q. sesiliflora, култури от P. nigra, R. pseudoacacia, J. regia; в районите с надморска височина от 700 до 1200 м. - Q.

pubescens, P. excelsa, R. canina, Crataegus sp., C. avellana; в подпояса на хълмистопредпланинските смесени широколистни гори – F. sylvatica maesiacus, O. orientali и в подпояса на хълмистопредпланинските смесени широколистни гори – F. maesiacus, O. orientalis и Q. cerris.

В района на ПП „Сините камъни“ се срещат 1153 безгръбначни в т.ч. ендемични и 4 реликтни вида. В достъпна до нас литература не открихме данни за видово богатство на малакофауната на парка.

Методи за определяне на видовият състав на сухоземните охлюви Настоящото проучване върху малакофауната на ПП „Сините камъни“ е проведено по 10 маршрута с различна насоченост:

Маршрут №1 – гр. Сливен, Хайдушка пътека, м. Карандила и Кушбунар.

М. №2 – гр Сливен, Халката, м. Тютюнлука, вр. Голяма Чаталка Диян М. Георгиев М. №3 – гр. Сливен, м. Хисарлъка, м. Долапите, Сини вир М. №4 – гр.Сливен, Равна река, Гунчов извор, м. Мочурите и Долапите М. № 5 – Карандила, Слънчева поляна, Футула М. №6 – гр.Сливен, Селището, Манастира „Св. Спас“, Бялата вода, Костова чешма М. №7 – Карандила, Равна река, Белите извори М. №8 – гр.Сливен,Кушбунар, Харамията, Прозореца, Драгиева чешма М. №9 – гр.Сливен, Андреева чешма, Змееви дупки М. №10 – гр.Сливен, м. Моллова кория, п. Бъчвата, Хайдушки извор, Архангела, вр. Песченик, Карандила, Моллова кория и «Пътека на здравето» Предвид близостта на ПП „Сините камъни“ до град Сливен, основните проучвания бяха извършени за 10 типа хабитати и могат да бъдат обединени в две зони описан от ДЕДОВ (2002) и използвани от ИРИКОВ И ГЕОРГИЕВ (2002):

ОКОЛОГРАДСКА ЗОНА (SU – suburban) ДЕДОВ (2002), която включва:

1. Открити територии (ОТ) в околоградска зона – това са предимно открити площи в низинните части на парка, които включват тревисти съобщества с преобладаване на обикновената полевка. Срещат се здравец, лопен, бял равнец.

2. Крайпътни гори (ПГ).

Горуново – габарови гори (Quercus petraea Liebe – Carpinus betulus) и Букови гори бук (Fagus sylvatica maesiacus), с типичния за парка - Fagus silvatica L. ssp. Moesiaca.

ИЗВЪН ГРАДСКА – ПАРКОВА ЗОНА (R – rural) ДЕДОВ (2002).

Тази зона условно беше разделена на две подгрупи:

А. ОТКРИТИ ХАБИТАТИ (ОХ), към който се отнасят:

3. Отворени тревни хабитати (ОТХ) – в тревистите съобщества на които доминират обикновената полевка, власатка, келерия, ежова главица, белизма, широколистна гъжва и садина.

4. Поляни с единични храсти (ПХ), по които освен споменатите тревни доминанти се срещат глог, шипка и къпина.

5. Поляни с единични дървесни видове (ПД). По тези територии се срещат единични широколисти и иглолистни видове. Единични представители на обикновен горун, мъждрян, клен, бял и черен бор.

Б. ГОРСКИ ХАБИТАТИ (ГХ), към който се отнасят:

6. Иглолистни гори (ИГ) от бял и черен бор.

7. Широколистни гори в низинния пояс (ШГНП) – смесени широколистни гори от благун, цер, зимен дъб, култури от черен, акация, орех.

8. Смесени широколистни гори на хълмистопредпланинския пояс (ШГХП), представени от дъб, благун, мизийски бук, габър) и цер.

9. Широколистни гори на високите части на парка (ВШГ) на височина от 700 до 1200 м, представени от зимен дъб, бук, габър, косматият дъб, келяв габър, бял бор, рядко смърч, шипка, дрян, глог, леска.

СУХОЗЕМНИТЕ ОХЛЮВИ … 10. Крайбрежни хабитати (КХ) – открити тревни територии и смесени широколистни гори около реките Равна и Манастирска, Гунчов и Хайдушки извор, Кушбунар и езерото до ТК „Карандила“.

Материалът е събиран ръчно и съхраняван в 70% спирт или като сух материал. Охлювите са събирани в различни хабитати от всички маршрути.

Използвано е сито с размери на отвора 0.5 Х 0.5 см. за пресяване на почва и листна постилка.

Видовото идентифициране на сухоземните охлюви се извършваше по определителите на ДАМЯНОВ & ЛИХАРЕВ (1975), WIKTOR (1983), KERNEY et al.

(1996). В настоящето изследване е използвана номенклатурата, възприета от DEDOV (1998). Според таксономичната ревизия представена от ХУБЕНОВ (2005) има известна промяна в номенклатурата, която се отнася до Imparietula seductilis=Pseudochondrula seductilis; Perforatella incarnata=Monachoides incarnatus; Eubrephulus bicallosus=Chondrula bicallosa; Lehmania nyctelia=Lehmannia nyctelia.

Сходството на малакофауната между различните хабитати в ПП „Сините камъни“ е оценявано чрез индекса на сходство - S (използван от ИРИКОВ & ГЕОРГИЕВ (2002), по формулата:

2C S =, A + B където:

А – брой видове в един хабитат;

В – брой видове в друг хабитат;

С – брой на общите за двата хабитата видове.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ На изследваните територии в ПП „Сините камъни“ през 2007 г. бяха установени 23 вида сухоземни охлюви. Систематичното им положение е по DEDOV (1998) и представено по-рано от ГЕОРГИЕВ & КОЛЕВА (2008).

Сухоземните охлюви в ПП „Сините камъни“ представляват 9.7% от установените за България 236 вида (DEDOV, 1998). В околоградската част на парка са регистрирани 14 вида или 60.1% от всички намерени сухоземни охлюви. В същинската, паркова зона са установени 22 от общо регистрираните за парка 23 вида сухоземни охлюви. Общи за двете зони са 13 вида сухоземни охлюви – P. elegans, V. pulchella, Z. detrita,P. seductilis, E. bicallosus, B. biplicata, Z. nitidus, C. vindobonensis, H. pomatia, H. figulina, L. girvа, X. obvia и M.

cartusiana-complex.

Хабитатно разпределение на охлювите в ПП „Сините камъни“ Разпределението на мекотелите по хабитати е показано на Таблица 1.

Най-много видове са установени в смесените широколистни гори на хълмистопредпланинския пояс (17 вида, 74%), следвани от широколистните Диян М. Георгиев гори на високите части на парка (16 вида, 70 %) и в крайбрежните хабитати (вида, 43%). Поляните с единични храсти, откритите тревни хабитати и широколистните гори на низинния пояс са с по-беден видов състав – съответно 8 и 7 установени вида (34% и 36%). В поляните с единични дървета и в иголисните гори – по 5 установени вида или 22%.

Прави впечетление разнообразието на охлюви в околоградските зони на парка. В крайпътните горски хабитати са регистрирани 13 вида или 56%, а в откритите територии на SU – 6 вида сухоземни охлюви или 26% от описаната малакофауна. От охлювните видове, най-широко разпространение има M.

cartusiana, който е установен в 9 хабитатни типа. P. elegans и Х. obvia се срещат в 8 изследвани територии, а H. figulina е регистриран в 7 хабитата. L. girvа в 6, а C. vindobonensis, V. pulchella и D. reticulatum в 5 типа хабитати.

Индекс на сходство на видовете охлюви в различни хабитати в околоградската (SU – suburban) и извън градската (R – rural) зони на ПП „Сините камъни“ е представен в Таблица 3.

Между малакофауната на околоградската и извън градска зони на ПП „Сините камъни“ съществува висок индекс на сходство (78%). Този феноминален процес на двупосочно движение на видове е изиграл основна роля при формиране на малакофауната на град София (DEDOV & PENEV, 2000). Висок индекс на сходство се наблюдава между широколистните гори на низинния пояс в парковата зона и крайпътните гори на околоградската част (70%) и между поляните с храсти на парковата зона (R) и откритите територи на (SU) - (66.7%). В тези територии най-голяма застъпеност имат ксерофилни видове със средиземноморски произход – X. obvia, H. lucorum, M. cartusiana- complex и C.

vindobonensis. Масовото присъствие на тези видове описва и високото сходство межу откритите територии на (SU) и широколистните гори на низинния пояс на (R) – 52.6%.

Висок индекс на сходство се наблюдава между крайпътните гори на (SU) и отворените тревни хабитати на (R) (60%), както и на последните с откритите територи на (SU) - (61.5%). Прави впечетление, че малакофауната на двете територии е доста разнообразна като зоогеографска характеристика. Срещат се ксерофили от средиземноморски произход, атлантическо-средиземноморски представители, евксински видове, балкански ендемити и др.

Обобщените данни за екологичните особености и консервационното значение на българските мекотели са представени в Таблица 4. Информацията в таблицата е основно по ХУБЕНОВ (2005), като в колоната „Консервационно значение“ с bold сме посочили значението на видовете според DEDOV (1998).

От установените видове сухоземни охлюви в ПП „Сините камъни” с найголяма застъпеност са типичните мезофили – V. pulchella, B. biplicata, V.

neglecta, L. maximus, L. flavus, L. nyctelia и H. figulina. Следва групата на мезофилните видове с по-широка екологична толерантност – мезофилксерофил и мезофил-хигрофил (ХУБЕНОВ, 2005). Към първата група се отнасят Таблица 1. Видов състав на малакофауната в изследваните хабитати в ПП „Сините камъни“ през 2007 г.

Видове охлюви SU-ОТ SU-ПГ R-ОТХ R-ПХ R-ПД R-ИГ R-ШГНП R-ШГХП R-ВШГ R-КХ Pomatiasidae Pomatias elegans + + + - - + + + + + Valloniidae Vallonia pulchella - + + + + - - - - + Enidae Ena montana - - - - - - - + + Zebrina detrita + + - + - - - + - Pseudochondrula seductilis - + - + - - - + - Chondrula bicallosa - + - - - - + + - Clausiliidae Balea biplicata - + - - - - - + + Bulgarica urbanskii - - - + - - - + - + Zonitidae Vitrea neglecta - - - - - - - + + Oxycilus urbanskii - - - - - - - + + Zonitoides nitidus - + - - - - - + + + Limacidae Limax maximus - - - - - + - - + + Limax flavus - - - - - - - - + + Lehmannia nyctelia - - - - - - - - + + Agriolimacidae Deroceras reticulatum - - - - + + - + + + Helicidae Cepaea vindobonensis - + - - - - + + + + Helix lucorum - + - - - + - - Helix pomatia + - - - - - - + + Helix figulina + + + + - - + + + Helicodontidae Lindholmiola girvа - + + - - - + + + + Hygromiidae Xerolenta obvia + + + + + - + + + Monacha cartusiana - complex + + + + + + + + + Monachoides incarnatus - - + + + - - - - Таблица 3. Индекс на сходство на видовете охлюви от различни хабитати в околоградската (SU – suburban) и извън градската (R – rural) зони на ПП „Сините камъни“ през 2007 г.

Pages:     || 2 |



© 2011 www.dissers.ru - «Бесплатная электронная библиотека»

Материалы этого сайта размещены для ознакомления, все права принадлежат их авторам.
Если Вы не согласны с тем, что Ваш материал размещён на этом сайте, пожалуйста, напишите нам, мы в течении 1-2 рабочих дней удалим его.